Емпатия: какво е, видове и как да я развием без да прегорим
Таня Теохарова · Системен фамилен и брачен психотерапевт
Публикувано:

Емпатията често се описва като умението „да влезеш в обувките на другия“. Определението е вярно, но непълно. В психологията емпатията има няколко различни страни, които не винаги вървят заедно, и не всяка от тях води до помощ за другия. Понякога силното съпреживяване изтощава и кара човек да се оттегли.
В тази статия ще разгледаме какво е емпатия според изследванията, кои са видовете ѝ, по какво се различава от състраданието и как да я развиваме така, че да ни сближава с другите, без да ни изпразва.
Какво е емпатия
Невроучените Таня Сингер и Олга Климецки (2014) определят емпатията като способността да споделяме чувствата на другия, като същевременно знаем, че тези чувства са негови, а не наши. Това разграничение между „аз“ и „другият“ е ключово. Без него говорим за емоционална зараза: състоянието, при което бебе започва да плаче, защото чува друго бебе да плаче. Заразата е ранен предшественик на емпатията, но още не е емпатия.
Видове емпатия
Психологът Марк Дейвис (1983) създава един от най-използваните въпросници за емпатия и показва, че тя има няколко измерения:
- Поемане на гледната точка. Умението да си представим как изглежда ситуацията от позицията на другия. Често се нарича когнитивна емпатия.
- Емпатийна загриженост. Топлина и загриженост към човек, който страда. Това е емоционалната страна, която подтиква към помощ.
- Личен дистрес. Собственото ни безпокойство и напрежение, когато сме свидетели на чуждо страдание.
- Въображение. Склонността да се потапяме в чувствата на герои от книги и филми.
Тези измерения не винаги вървят заедно. Човек може отлично да разбира какво чувства другият (когнитивна емпатия) и все пак да не изпитва загриженост. Друг може да изпитва силен личен дистрес и именно затова да избягва хората в беда.
Емпатия, съчувствие и състрадание
В ежедневния език тези думи често се смесват. Изследванията на Сингер и Климецки предлагат полезно разграничение:
- Емпатия: „чувствам това, което чувстваш ти“.
- Състрадание: „виждам, че страдаш, и изпитвам топлина и желание да помогна“.
Когато емпатията към чуждата болка остане без опора, тя може да премине в емпатиен дистрес: силно неприятно преживяване, свързано с желание да се оттеглим и да се предпазим. Състраданието, обратно, е свързано с положителни чувства към другия и с готовност за помощ.
В едно изследване на Климецки и колеги (2014) участниците първо преминават обучение в емпатия, което увеличава негативните им преживявания при наблюдение на чуждо страдание. След последващо обучение в състрадание негативните чувства намаляват, а положителните се увеличават, като се активират различни мозъчни мрежи. Изводът на авторите е, че състраданието може да бъде начин за справяне с емпатийния дистрес и за изграждане на устойчивост.
Може ли емпатията да е твърде много?
Да, ако под „твърде много“ разбираме съпреживяване без граници. Хора, които по професия или в семейството си постоянно се грижат за други (медици, учители, психолози, родители на деца със специални потребности, хора, които гледат болен родител), са особено изложени на емоционално изтощение. Често това се нарича „умора от състрадание“, макар изследователите да предполагат, че по-точното название е „умора от емпатия“, защото именно неуправляваното съпреживяване изтощава.
Признаци, че емпатията ви изтощава:
- след разговори с хора в трудност се чувствате изпразнени за часове;
- поемате отговорност за чувствата на другите, сякаш са ваши;
- трудно казвате „не“, защото усещате разочарованието на другия като собствена болка;
- започвате да избягвате хора или теми, които преди са ви били важни.
Ако разпознавате тези признаци в контекста на работата, прочетете и статията ни за бърнаут.
Емпатията в двойката и в семейството
В отношенията емпатията рядко се проявява в големите жестове. По-често става дума за малки моменти: да забележим, че партньорът е мълчалив, и да попитаме, вместо да се обидим; да изслушаме, без веднага да предлагаме решение; да признаем, че една ситуация е трудна за другия, дори да не я преживяваме по същия начин.
Много от трудностите, с които двойките идват в терапия, често са свързани с това, че всеки се чувства неразбран. Когато единият партньор предлага съвети, а другият има нужда да бъде изслушан, разговорът бързо се превръща в спор. Повече за това в статията Емоционална интимност.
Как децата развиват емпатия
Емпатията се развива постепенно. Емоционалната зараза се наблюдава още при бебетата. Способността да се разбере гледната точка на другия се развива в предучилищна и училищна възраст и продължава да се усъвършенства в юношеството.
Най-силното влияние идва от отношенията. Децата научават емпатия, когато:
- възрастните назовават емоциите им и показват, че ги разбират;
- виждат как родителите се отнасят един към друг и към другите хора;
- получават възможност да помислят как се чувства другият („Как мислиш, как се почувства Мария, когато ѝ взе играчката?“), без това да се превръща в морализаторстване;
- не се срамуват заради собствените си емоции.
Принуждаването на детето да „каже извинявай“ без разбиране обикновено учи на формула. Емпатията идва от разбирането. По-полезно е заедно да помислите какво се е случило и как може да се поправи.
Как да развием емпатия, без да прегорим
- Слушайте, за да разберете, а не за да отговорите. Обобщете какво сте чули („Звучи, че си се почувствал пренебрегнат“) и проверете дали сте разбрали правилно.
- Бъдете любопитни. Въпросите „Какво беше най-трудното за теб?“ и „От какво имаш нужда сега?“ отварят разговора повече от съветите.
- Пазете разграничението „аз“ и „другият“. Можете да разбирате болката на другия и да сте до него, без да я поемате като своя.
- Насочете се към състрадание. Когато усетите, че съпреживяването ви залива, преместете вниманието от „колко е болезнено“ към „какво мога да направя или да пожелая на този човек“.
- Отнасяйте се със същото разбиране към себе си. Хората, които са много строги към себе си, по-трудно издържат на чуждото страдание.
- Поставете граници. Емпатията не означава безкрайна достъпност. Повече в статията Здравословни граници.
- Търсете подкрепа. Ако постоянно сте в ролята на човека, който поема чуждите тревоги, психотерапията може да помогне да разберете откъде идва тази роля и как да я балансирате.
Ако искате да работим по тези теми, можете да запишете консултация на живо в Пловдив или онлайн.
Източници
- Singer, T., & Klimecki, O. M. (2014). Empathy and compassion. Current Biology, 24(18), R875–R878. https://doi.org/10.1016/j.cub.2014.06.054
- Davis, M. H. (1983). Measuring individual differences in empathy: Evidence for a multidimensional approach. Journal of Personality and Social Psychology, 44(1), 113–126. https://doi.org/10.1037/0022-3514.44.1.113
- Klimecki, O. M., Leiberg, S., Ricard, M., & Singer, T. (2014). Differential pattern of functional brain plasticity after compassion and empathy training. Social Cognitive and Affective Neuroscience, 9(6), 873–879. https://doi.org/10.1093/scan/nst060
- Klimecki, O., & Singer, T. (2012). Empathic distress fatigue rather than compassion fatigue? Integrating findings from empathy research in psychology and social neuroscience. In B. Oakley et al. (Eds.), Pathological Altruism (pp. 368–383). Oxford University Press.
Продължете с четенето
