Емоционална интелигентност: какво е, как се измерва и как да я развием
Таня Теохарова · Системен фамилен и брачен психотерапевт
Публикувано:

Емоционалната интелигентност е едно от най-популярните понятия в психологията през последните тридесет години. Използва се в обученията за лидери, в училищни програми, в книги за родители. Покрай популярността обаче се появиха и много преувеличения. В тази статия ще разгледаме какво всъщност знаем: как учените определят емоционалната интелигентност, какво може и какво не може да измери един тест и какво помага тя да се развива.
Какво е емоционална интелигентност
Понятието е въведено научно през 1990 г. от психолозите Питър Салови и Джон Майер. Те описват емоционалната интелигентност като способност да разпознаваме собствените си и чуждите чувства, да ги различаваме и да използваме тази информация, за да насочваме мисленето и действията си.
Пет години по-късно журналистът и психолог Даниел Голман издава книгата „Емоционалната интелигентност“, която я прави световноизвестна. Голман разширява понятието и включва в него черти като мотивация и социални умения. Затова днес под същото име често се разбират доста различни неща.
Моделът с четирите способности
В научната литература най-широко използваното определение е т.нар. модел на способностите на Майер и Салови. В обновената му версия от 2016 г. (Майер, Карузо и Салови) емоционалната интелигентност обхваща четири свързани способности:
- Възприемане на емоции. Да разпознаваме емоциите в себе си, по лицето, гласа и поведението на другите.
- Използване на емоциите в мисленето. Да разбираме как настроението влияе на вниманието и решенията и да го използваме по предназначение. Например, едно леко притеснение преди изпит може да помогне за концентрацията.
- Разбиране на емоциите. Да знаем откъде идват емоциите, как се смесват и как се променят във времето. Например, че гневът често се появява след нараняване или безсилие.
- Управление на емоциите. Да регулираме собствените си емоции и да помагаме на другите да се справят със своите, без да ги потискаме и без да ги оставяме да ни командват.
Способност или черта?
В изследванията има два основни подхода. Единият разглежда емоционалната интелигентност като способност, която се измерва с задачи с верни и грешни отговори, подобно на тест за интелигентност. Другият я разглежда като група личностни черти, които се оценяват чрез въпросници, в които човек сам описва себе си. Резултатите от двата подхода често се разминават, затова, когато четете за изследване, е полезно да проверите кое от двете е измерено.
Емоционална интелигентност тест: какво може да ни каже
Най-известният тест на способностите е MSCEIT (Mayer-Salovey-Caruso Emotional Intelligence Test). Той е платен, съдържа задачи като разпознаване на емоции по лица и решаване на емоционални ситуации и се използва главно от специалисти.
Повечето безплатни онлайн тестове за емоционална интелигентност са въпросници за самооценка. Те могат да бъдат полезни като повод за размисъл, но имат сериозно ограничение. Майер, Карузо и Салови отбелязват, че хората по принцип не оценяват точно собствените си способности, включително интелектуалните. С други думи, въпросът „Разбирате ли добре чувствата на другите?“ измерва най-вече как виждате себе си, а не колко точно ги разбирате.
Ако искате по-обективна картина, полезно е да питате и хората около вас: партньор, колеги, близки приятели. Тяхната гледна точка често е по-информативна от точките в онлайн тест.
Защо емоционалната интелигентност има значение
В работата
Мета-анализ на Джоузеф и Нюман (2010) показва, че емоционалната интелигентност е свързана с представянето в работата, но връзката е по-силна при професии с високо емоционално натоварване, като работа с клиенти, грижа за хора, продажби, ръководни позиции. При работа с малко човешки контакт ефектът е значително по-слаб. Това е важна корекция на популярното твърдение, че емоционалната интелигентност е „по-важна от IQ“ за всеки.
В отношенията
В брака и в семейството способността да назовем какво чувстваме, вместо да атакуваме, и да чуем емоцията зад думите на другия е основа на доброто общуване. Голяма част от конфликтите, с които двойките идват в терапия, опират по-малко до самия повод и повече до това, че никой от двамата не се чувства чут.
При децата
Децата не се раждат с готова емоционална интелигентност. Те я учат главно в отношенията с родителите си. Готман, Кац и Хувън (1996) описват т.нар. „емоционално коучване“: родители, които забелязват емоциите на детето, приемат ги като възможност за близост, помагат му да ги назове и заедно търсят решение. В техните изследвания децата на такива родители по-добре регулират емоциите си и се справят по-добре в отношенията с връстниците.
Мащабен мета-анализ на Дърлак и колеги (2011), обхващащ 213 училищни програми за социално-емоционално учене и над 270 000 ученици, показва, че тези програми подобряват социалните и емоционалните умения, поведението и дори академичните резултати.
Как да развием емоционална интелигентност
Добрата новина е, че голяма част от уменията, които влизат в това понятие, се развиват с практика. Ето няколко подхода, подкрепени от изследванията и от практиката в терапията.
1. Разширете речника си за емоции. „Добре съм“ и „зле съм“ рядко са точни. Опитайте да назовете по-конкретно: разочарован, засрамен, претоварен, нетърпелив, тъжен. Колкото по-точно назовем емоцията, толкова по-лесно разбираме какво ни е нужно.
2. Спрете за миг преди реакцията. Между събитието и отговора има малко пространство. Едно поемане на дъх и въпросът „Какво чувствам сега?“ често променят реакцията.
3. Питайте, вместо да предполагате. „Изглеждаш ми ядосан, така ли е?“ работи по-добре от тълкуване на чуждото поведение. Това тренира и възприемането, и разбирането на емоциите.
4. Търсете обратна връзка. Попитайте близък човек как изглеждате, когато сте под напрежение. Отговорът може да изненада.
5. Наблюдавайте емоцията, без да я съдите. Емоциите са информация. Гневът сигнализира за граница, тъгата за загуба, тревогата за възможна опасност. Не е нужно да действаме по всяка от тях, но е полезно да ги чуем.
6. При децата: назовавайте и валидирайте. „Виждам, че си ядосан, защото трябваше да спреш играта. Разбирам. Ще играеш пак утре.“ Детето научава, че емоцията е приета, а границата остава. Повече за това в статията Родителство и емоционална регулация.
7. Работете в група или с терапевт. Емоционалните умения се развиват в отношения. Групите дават възможност да видите как ви възприемат другите и да опитате нови начини на общуване в безопасна среда.
Ако сте родител, който иска да помогне на детето си да разбира и управлява емоциите си, в Академия „Отношения“ работим точно с това: в обученията и в родителските групи за родители на деца и тийнейджъри.
Източници
- Salovey, P., & Mayer, J. D. (1990). Emotional intelligence. Imagination, Cognition and Personality, 9(3), 185–211.
- Goleman, D. (1995). Emotional Intelligence. New York: Bantam Books.
- Mayer, J. D., Caruso, D. R., & Salovey, P. (2016). The ability model of emotional intelligence: Principles and updates. Emotion Review, 8(4), 290–300. https://doi.org/10.1177/1754073916639667
- Joseph, D. L., & Newman, D. A. (2010). Emotional intelligence: An integrative meta-analysis and cascading model. Journal of Applied Psychology, 95(1), 54–78.
- Gottman, J. M., Katz, L. F., & Hooven, C. (1996). Parental meta-emotion philosophy and the emotional life of families: Theoretical models and preliminary data. Journal of Family Psychology, 10(3), 243–268.
- Durlak, J. A., Weissberg, R. P., Dymnicki, A. B., Taylor, R. D., & Schellinger, K. B. (2011). The impact of enhancing students' social and emotional learning: A meta-analysis of school-based universal interventions. Child Development, 82(1), 405–432.
