Бърнаут (професионално прегаряне): симптоми, причини и възстановяване
Таня Теохарова · Системен фамилен и брачен психотерапевт
Публикувано:

Думата „бърнаут“ влезе в ежедневния език толкова бързо, че често я използваме за всяка тежка седмица. Професионалното прегаряне е нещо по-конкретно. Това е състояние, което се натрупва месеци, понякога години, и засяга не само енергията, но и отношението към работата и усещането, че това, което правим, има смисъл.
В тази статия ще разгледаме какво точно е бърнаут, как се проявява, защо възниква, по какво се различава от депресията и какво показват изследванията за възстановяването.
Какво е бърнаут
Терминът е въведен през 1974 г. от психиатъра Херберт Фройденбергер, който описва изтощението сред доброволци в клиники за безплатна помощ. По-късно социалният психолог Кристина Маслах и колегите ѝ изследват явлението систематично и създават най-използвания инструмент за измерването му, Maslach Burnout Inventory.
От 2022 г. бърнаут присъства в Международната класификация на болестите на Световната здравна организация (МКБ-11) под код QD85. СЗО го описва като синдром, който е резултат от хроничен стрес на работното място, с който човек не е успял да се справи успешно. Важно уточнение: СЗО класифицира бърнаут като професионален феномен, а не като медицинско заболяване, и подчертава, че понятието се отнася до контекста на работата.
Според СЗО синдромът има три измерения:
- Изтощение. Усещане за изчерпана енергия, което не преминава след почивните дни.
- Дистанциране от работата. Нарастващ цинизъм, негативизъм или психическа отдалеченост от това, което правите.
- Намалена професионална ефективност. Усещане, че вече не се справяте, че усилията не дават резултат.
Симптоми на бърнаут
Симптомите обикновено се появяват постепенно и често първо ги забелязват близките. Някои от най-честите:
Емоционални и мисловни
- постоянна умора, която сънят не възстановява;
- раздразнителност, особено към колеги, клиенти или близки;
- цинично или безразлично отношение към неща, които преди са били важни;
- трудна концентрация, забравяне, решения, които отнемат повече време от обичайното;
- усещане за безсилие и „няма смисъл“, свързано с работата.
Телесни
- нарушен сън: трудно заспиване или ранно събуждане с мисли за работата;
- главоболие, напрежение във врата и раменете, стомашни оплаквания;
- по-чести настинки и по-бавно възстановяване.
Поведенчески
- отлагане, избягване на задачи и срещи;
- работа до късно без реален напредък;
- оттегляне от хора и дейности, които преди са зареждали;
- по-често посягане към алкохол, храна или екрани, за да „изключите“.
Изследванията на Лайтър и Маслах показват, че не всеки преминава през трите измерения едновременно. Някои хора са предимно преуморени, други предимно дистанцирани, трети се чувстват неефективни. Профилът с изразено дистанциране се оказва по-близо до пълния бърнаут от профила само с умора. Затова е полезно да обърнете внимание не само на това колко сте изморени, но и на това дали работата е започнала да ви е безразлична.
Защо възниква професионалното прегаряне
Лесно е бърнаут да се възприеме като лична слабост. Изследванията сочат друго. Маслах и Лайтър описват шест области, в които несъответствието между човека и работата му увеличава риска:
- Натоварване: твърде много задачи при твърде малко време и ресурси, без периоди на възстановяване.
- Контрол: малко влияние върху това как, кога и с какво работите.
- Признание: липса на финансово, социално или лично признание за усилията.
- Общност: конфликти, изолация или липса на подкрепа в екипа.
- Справедливост: усещане за несправедливо отношение, непрозрачни решения.
- Ценности: разминаване между това, което смятате за важно, и това, което се изисква от вас.
Към тези фактори често се добавят и лични: перфекционизъм, трудност да се казва „не“, убеждението, че стойността ни зависи от постиженията. В системната терапия гледаме и по-широко: как работата се преплита със семейните роли, кой у дома поема грижите, дали има пространство за почивка или човекът просто преминава от една смяна в друга.
Бърнаут или депресия?
Това е един от най-важните въпроси, защото двете състояния се припокриват значително. Преглед на 92 изследвания на Бианки, Шонфелд и Лоран (2015) заключава, че разграничението между бърнаут и депресия е концептуално крехко и че хората с изразен бърнаут често съобщават за толкова депресивни симптоми, колкото и хората с клинична депресия.
Ориентировъчни разлики, които се използват на практика:
- При бърнаут потиснатостта е свързана предимно с работата. Ако в отпуска или в почивните дни настроението и енергията видимо се връщат, това насочва към прегаряне.
- При депресия загубата на интерес и радост обхваща почти всички области на живота, включително неща, които нямат връзка с работата.
Това разграничение не е диагноза. Ако симптомите продължават повече от няколко седмици, засягат съня, апетита и отношенията ви или ако се появят мисли, че не си струва да живеете, потърсете специалист. При мисли за самонараняване потърсете спешна помощ на телефон 112.
Повече за разпознаването на депресията можете да прочетете в статията Депресия: симптоми и кога да потърсите помощ.
Родителско прегаряне
СЗО използва понятието бърнаут само за работата, но изследователите описват сходно състояние и при родителите. Микулайчак и Роскам (2018) определят родителското прегаряне като специфичен синдром, който възниква при продължителен родителски стрес, когато рисковите фактори хронично надвишават ресурсите на родителя. Изтощението, емоционалната дистанция от децата и усещането „вече не съм родителят, който бях“ са характерни признаци.
Практическият извод от модела им е полезен: помага и намаляването на натоварването, и увеличаването на ресурсите, например споделено родителство, подкрепа от близки, време само за себе си. Ако се разпознавате в това описание, родителските групи на Академия „Отношения“ са място, където родители споделят опит и намират опора.
Възстановяване от бърнаут
Какво показват изследванията
Систематичен преглед на Ава, Плауман и Валтер (2010) обобщава програми за превенция на бърнаут. Около 80% от тях намаляват прегарянето, но ефектът отслабва с времето, ако няма поддържащи сесии. Най-добри резултати дават комбинираните подходи, които работят едновременно с човека (умения за справяне със стреса, подкрепа) и с организацията (натоварване, роли, справедливост).
С други думи, бърнаут рядко се решава само с повече медитация или само с нова работа. Обикновено са нужни промени и в начина, по който живеем работата си, и в самите условия.
Практически стъпки
- Назовете състоянието. Да признаете пред себе си, а после и пред някого близък, че не сте добре, е първата стъпка. Срамът поддържа прегарянето.
- Погледнете шестте области. Кои от тях (натоварване, контрол, признание, общност, справедливост, ценности) са най-проблемни при вас? Една конкретна промяна в една област често дава повече от общото „ще се грижа повече за себе си“.
- Върнете основите. Сън, движение и редовно хранене не лекуват бърнаут, но без тях възстановяването е много трудно.
- Поставете граници. Ясно работно време, изключени известия вечер, право на отказ. Повече за това в статията Здравословни граници.
- Говорете с ръководството, ако е възможно. Разпределението на задачите и ресурсите е част от проблема и част от решението.
- Планирайте реална почивка. Отпуската помага, но ефектът ѝ е краткотраен, ако след нея се връщате към същите условия. Използвайте я и за да помислите какво трябва да се промени.
- Потърсете професионална подкрепа. Психотерапията помага да разберете личните модели, които ви държат в прегарянето (перфекционизъм, трудност да делегирате, чувство за вина при почивка), и да проверите дали зад изтощението не стои депресия или тревожно разстройство.
Кога да потърсите помощ
Обърнете се към специалист, ако:
- изтощението продължава повече от няколко седмици въпреки почивката;
- симптомите засягат отношенията ви у дома;
- забелязвате, че почти нищо вече не ви радва, не само работата;
- посягате все по-често към алкохол или други вещества, за да се справите;
- имате мисли за самонараняване (в този случай потърсете спешна помощ на 112).
В индивидуалната терапия работим както с конкретните симптоми, така и с моделите и отношенията, които ги поддържат. Ако искате да поговорим, можете да запишете консултация на живо в Пловдив или онлайн.
Източници
- World Health Organization. (2019). Burn-out an "occupational phenomenon": International Classification of Diseases. ICD-11, QD85. https://www.who.int/news/item/28-05-2019-burn-out-an-occupational-phenomenon-international-classification-of-diseases
- Freudenberger, H. J. (1974). Staff burn-out. Journal of Social Issues, 30(1), 159–165.
- Maslach, C., & Leiter, M. P. (2016). Understanding the burnout experience: recent research and its implications for psychiatry. World Psychiatry, 15(2), 103–111. https://doi.org/10.1002/wps.20311
- Leiter, M. P., & Maslach, C. (2016). Latent burnout profiles: A new approach to understanding the burnout experience. Burnout Research, 3(4), 89–100.
- Bianchi, R., Schonfeld, I. S., & Laurent, E. (2015). Burnout–depression overlap: A review. Clinical Psychology Review, 36, 28–41. https://doi.org/10.1016/j.cpr.2015.01.004
- Awa, W. L., Plaumann, M., & Walter, U. (2010). Burnout prevention: A review of intervention programs. Patient Education and Counseling, 78(2), 184–190.
- Mikolajczak, M., & Roskam, I. (2018). A theoretical and clinical framework for parental burnout: The balance between risks and resources (BR2). Frontiers in Psychology, 9, 886. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2018.00886
Продължете с четенето
