Пубертет: какво се случва с детето и как да реагираме като родители
Таня Теохарова · Системен фамилен и брачен психотерапевт
Публикувано:

Много родители описват пубертета като момент, в който „детето изведнъж стана друго“. Вратата на стаята се затваря по-често, отговорите стават по-кратки, а споровете по-разгорещени. Това е естествена част от израстването, но за семейството често е и труден период.
В тази статия ще разгледаме какво се случва с тялото и мозъка на детето по време на пубертета, кои промени в поведението са очаквани, кога е добре да потърсите помощ и какво показват изследванията за ролята на родителите.
Кога започва пубертетът
Пубертетът е периодът, в който тялото на детето преминава към полова зрялост. Според NHS (британската национална здравна служба) средната възраст за начало е около 11 години при момичетата и около 12 при момчетата. Нормално е той да започне между 8 и 13 години при момичетата и между 9 и 14 години при момчетата.
Ако признаците се появят преди 8-годишна възраст при момичетата или 9 при момчетата, или ако няма признаци до 13 години при момичетата и 14 при момчетата, е добре да се консултирате с личния лекар.
Пубертетът е част от по-широкия период на юношеството. Световната здравна организация определя юношеството като възрастта между 10 и 19 години. Изследователи като Сойер и колеги (2018) предлагат по-широка рамка, от 10 до 24 години, защото мозъчното развитие и преминаването към самостоятелен живот продължават и след 19.
Какво се случва в тялото
Хормоналните промени предизвикват бърз растеж, промени във формата на тялото, окосмяване, акне, при момичетата развитие на гърдите и начало на менструацията, при момчетата промяна на гласа и мускулна маса. Нуждата от сън се променя: много тийнейджъри започват да заспиват и да се събуждат по-късно, което влиза в конфликт с ранното училищно време.
Детето често се чувства неловко в променящото се тяло и става по-чувствително към коментари за външния вид. Шегите на тема тегло, кожа или ръст, дори добронамерени, могат да нараняват повече, отколкото родителите предполагат.
Какво се случва в мозъка
През последните двадесет години невронауките промениха разбирането ни за юношеството. Мозъкът продължава да се развива интензивно през второто десетилетие от живота.
Социалният мозък става особено чувствителен. Блейкмор и Милс (2014) обобщават изследвания, според които областите на мозъка, свързани с разбирането на другите хора, се променят структурно и функционално през юношеството. Те предполагат, че това е чувствителен период за социално учене. Затова мнението на връстниците изведнъж придобива огромна тежест, а изключването от групата се преживява много болезнено.
Системата за награда изпреварва системата за контрол. Стайнбърг (2008) описва юношеството като период, в който мозъчните системи, свързани с търсенето на награда и нови преживявания, се активират рано, а системите за самоконтрол и планиране съзряват по-бавно, до средата на двадесетте години. Това обяснява защо тийнейджърите поемат повече рискове, особено когато са с приятели.
Тези процеси не означават, че тийнейджърите „не могат да мислят“. Когато са спокойни и сами, те често разсъждават не по-зле от възрастните. Емоциите и присъствието на връстници обаче влияят на решенията им по-силно.
Пубертет и конфликти: кое е нормално
Разпространено е убеждението, че юношеството неизбежно е „буря и стрес“, в която родителите и децата постоянно се карат. Изследванията дават по-нюансирана картина. Мета-анализът на Лаурсен, Кой и Колинс (1998) показва, че честотата на конфликтите между родители и деца всъщност намалява през юношеството. Емоционалната им интензивност обаче се увеличава от ранното към средното юношество. С други думи, карате се по-рядко, но по-силно.
Повечето спорове са за ежедневни неща: стаята, вечерния час, телефона, домашните. Зад тях почти винаги стои по-голям въпрос: колко самостоятелност е готово да получи детето и колко контрол е готов да отстъпи родителят. Тази промяна в баланса е нормална и необходима.
Очаквани промени:
- нужда от повече лично пространство и време с приятели;
- по-рязко изразяване на несъгласие;
- колебания в настроението;
- интерес към нови идеи, стилове и групи;
- по-малко желание да споделя с родителите, особено при въпроси „Как беше в училище?“.
Какво помага на родителите
Връзката е по-силна от контрола
Едно от най-цитираните изследвания в областта е на Статин и Кер (2000). Те проучват 703 четиринадесетгодишни деца в Швеция и техните родители. Оказва се, че това, което родителите знаят за живота на децата си, идва главно от самите деца, когато те доброволно споделят. Именно това споделяне е най-тясно свързано с по-малко рисково поведение, а не активното проследяване и разпитване от страна на родителите.
Практическият извод: усилията да запазите отношения, в които детето иска да ви разказва, са по-ефективни от опитите да знаете всичко чрез контрол.
Конкретни стъпки
- Бъдете на разположение в „неочакваните“ моменти. Тийнейджърите често започват важни разговори в колата, късно вечер или докато правят нещо друго. Ако тогава ги изслушате, вместо да поучавате, ще има и следващ път.
- Слушайте повече, коментирайте по-малко. Когато детето сподели нещо, първата реакция определя дали ще сподели отново. „Разкажи ми повече“ работи по-добре от „Казах ли ти“.
- Договаряйте правилата. Правилата, в чието създаване тийнейджърът е участвал, се спазват по-лесно. Задръжте няколко ясни граници, свързани с безопасността, и бъдете гъвкави в останалото.
- Изберете битките си. Прическата и музиката рядко си заслужават конфликт. Безопасността, здравето и уважението си заслужават.
- Уважавайте личното пространство. Почукване на вратата, неровене в телефона без сериозна причина. Доверието се изгражда в двете посоки.
- Говорете за емоциите, включително своите. „Притеснявам се, когато не знам къде си“ е по-лесно за чуване от „Ти си безотговорен“.
- Грижете се за себе си. Пубертетът на детето често събужда спомени от собственото ни юношество и поставя на изпитание и отношенията между родителите. Ако се чувствате изтощени, прочетете и статията за родителското прегаряне.
Кога да потърсите помощ
Колебанията в настроението са нормални. Потърсете консултация с психолог или лекар, ако забележите:
- продължителна тъга, раздразнителност или оттегляне, които траят седмици;
- рязка промяна в съня, храненето или теглото;
- рязък спад в училище или отказ да ходи на училище;
- изолация от всички приятели;
- употреба на алкохол или други вещества;
- признаци на самонараняване или изказвания, че не иска да живее. В този случай потърсете спешна помощ на 112.
Тревожността също често се проявява за първи път в юношеството. Повече в статията Тревожни разстройства при деца.
Подкрепа за родители на тийнейджъри
Не е нужно да минавате през този период сами. В Академия „Отношения“ разработихме програмата „Тийн вкъщи“ за родители на деца между 11 и 19 години, както и онлайн група за родители на тийнейджъри, в която родители споделят опит и намират решения заедно. Ако предпочитате индивидуална или семейна консултация, можете да се свържете с мен.
Източници
- NHS. Early or delayed puberty. https://www.nhs.uk/conditions/early-or-delayed-puberty/
- World Health Organization. Adolescent health. https://www.who.int/health-topics/adolescent-health
- Sawyer, S. M., Azzopardi, P. S., Wickremarathne, D., & Patton, G. C. (2018). The age of adolescence. The Lancet Child & Adolescent Health, 2(3), 223–228. https://doi.org/10.1016/S2352-4642(18)30022-1
- Blakemore, S.-J., & Mills, K. L. (2014). Is adolescence a sensitive period for sociocultural processing? Annual Review of Psychology, 65, 187–207. https://doi.org/10.1146/annurev-psych-010213-115202
- Steinberg, L. (2008). A social neuroscience perspective on adolescent risk-taking. Developmental Review, 28(1), 78–106.
- Laursen, B., Coy, K. C., & Collins, W. A. (1998). Reconsidering changes in parent-child conflict across adolescence: A meta-analysis. Child Development, 69(3), 817–832.
- Stattin, H., & Kerr, M. (2000). Parental monitoring: A reinterpretation. Child Development, 71(4), 1072–1085. https://doi.org/10.1111/1467-8624.00210
Продължете с четенето
